Васил Тодоров - Блъг, книга

Начало » Коментар на Тихомир Начев

Коментар на Тихомир Начев

Писателите са като ловците и ветеринарите. Залагат мрежите си и после се опитват да насочат каквото гонят някъде там вътре – към дъното на заграждението. Не всички се хващат, ала те опитват пак и пак… /дали е че са търпеливи?/.

Оставете се да бъдете заградени, влезте в мрежата и прочетете. Тази книга е биографична – не автобиографична, но размишленията са за всички нас и това, което е около нас. Когато не харесате нещо бъдете снизходителни – човек най-трудно спори със себе си – знае най-трудните въпроси, а лошото е, че знае и отговорите им. И не забравяйте, че ветеринарите преглеждат, преброяват или пък лекуват тези, които са заградили, а това не става без да ги харесват.

Тук или там ще осъзнаете странни неща. Нещо като ефектът под душа на открито под дъжда – отгоре те залива, а усещането е за сухост – по-малко мокър като да си. Е тогава започваш да си задаваш въпроси. За мен най-важният беше дали плахата надежда е изплашена. Дали?

Там някъде увисва и въпросът защо например мурената от морската шир макар и хищна не винаги напада гмуркача. А може би това е и от гмуркача, от глада, от ласките или от гмуркача? Иначе - на слънцето оставяме различни сенки – по правило те зависят особено от ръста, само че ръстът на кое?

Оставете се там някъде да ви заградят – заграденият само, ако иска е роб.

Тихомир Начев