Начало » От книгата » Манията да си различен
Манията да си различен
Опитай да кажеш, че ти се вместваш във всички установени порядки за нормално поведение. Може и да го направиш по някакъв начин, но все ще се намерят кусури...Всеки от нас малко или много се нагажда по останалите, но все пак ти си индивидуалност. Ти може да си добър, може да си и лош, но съчетаваш в себе си частици от това, което най-обичаш и това, което най-мразиш. Ти избираш на коя страна да застанеш.
Ако вървиш по общия път, всичко е отъпкано, хората те приемат или по-точно това, което им показваш. Ти вървиш с модата на обществото, нагаждаш се, доколкото можеш на всичко модерно, съвременно. Започваш да харесваш просто, защото така трябва... т.е ти си част от останалите с две думи. Но това си има някои недостатъци - трябва да показваш, че ти си “нормален” като другите. Ти все пак си различен, но нямаш право на грешки за някои неща...
Ако избереш твоя път, ще минеш образно казано през място, обрасло с тръни, които ще се врязват в тебе. Но стъпиш ли веднъж, усещането е страхотно - сякаш живееш по-пълно, преценяваш по твой верен за тебе, а за другите налудничав начин. Докато те приемат е трудно... но идва момент, когато вече чуждото мнение е влияещо, но не и определящо. Можеш да се променяш по свой облик и подобие... е да, всичко си има свои граници, но вече не си длъжен да доказваш, че принадлежиш на групата, това, че си нормален - можеш да допускаш грешки, можеш да бъдеш себе си. Знаеш, че когато обичат теб, а не маската ти, същото е и за мразенето...
Но който и от пътищата да избереш, (а в случая за простота са само два ) трябва здраво да стъпиш, защото всички пътища са верни... и погрешни. А пътищата рядко са прави, защото убежденията се променят с дни, часове дори минути. Обещаеш ли, значи, че трябва непрекъснато да се съобразяваш с минала идея, да я поддържаш, каквато е, без промяна, в което няма нищо лошо, но понякога е “мисия невъзможна” - изборът е твой.