Начало » От книгата » На границата на реалността
На границата на реалността
Има моменти, когато навън всичко е различно, когато всички виждат трева, а ти виждаш сняг. Сняг, впил се в земята, всмукващ... Небето е някак сиво, дърпащо теб. Земята под краката ти е нестабилна и само една стъпка и падаш другаде, откъдето връщане може би няма...
Ти си лудостта, тя е част от теб... Тя е… илюзиите са по-стабилни от всичко и само за тях остава да се хванеш...само тях. Път напред не се вижда, път назад е в мъгла...всичко е в едно безвремие, сам със своя кошмар, бъдеще и минало в едно. Искаш промяна - не знаеш каква, чувстваш, че ти липсва само едно парче. Само едно и всичко ще е наред, но не виждаш нищо - нито парчето, нито остатъка...не знаеш какво си, не знаеш ценностите си - просто едно оцеляване, в което сам не знаеш дали има смисъл. Всичко е болка, пулсираща, усилваща се, но ти сякаш й свикваш, а нима имаш избор – не, нямаш. Не се ли приспособиш, ще те издуха като буря и падаш там в никъдето...и бягаш, бягаш от себе си, отново нямаш...
А останалите сенки в мрака някъде навън, някъде извън твоя свят и се размиват, бягат, но ти не ги и гониш, знаеш, че те не могат да ти помогнат, а ти потъваш все по-дълбоко там в нищото. Около теб е живота и смъртта, но не спорят и те за теб... наблюдават безучастно твоята участ. Бориш се, бориш се с нищото, за да се задържиш...вече няма контрол, оставил си тя да прави, каквото желае... Виждаш, че едно по едно нещата си отиват и малкото, които са останали...сълзите текат невидими и разяждащи, а ти се усмихваш, усмихваш от безсилие.